Шарени странички с много картинки и голямобуквени разноцветни пожелания с претенции да звучат мъдро или как да си загубите времето и времето на поне дузина ваши приятели, които от своя страна ще направят същото и тъй като земята е кръгла, в крайна сметка "нещото" ще се върне при вас умножено по толкова, в колкото приятелски листи фигурира вашият ICQ-номер примерно.
И така, започваме с нещо сантиментално, лирично, хем удобно да кажем "нещоси" на някого, хем да го оставим замислен дали това което му пращаме носи някакво лично послание или е поредното забавление.
И с това въпросът е изчерпан.
Обаче не върви нещо да оставим нещата до тук. Трябва да поразвием темата и това разбира се ще стане с цената на преписани или неумишлени повторения, тъй като по въпроса за любовта едва ли има нещо неказано. Ако някой открие такова, трябва да го патентова.
Колкото по-шаренко, толкова по-сладко-десертно и замечтано влюбено се приема посланието от сантиментални тинейджъри, разгонени стари моми и ергени и незадоволени семейни люде. Р.е. от 99 % от обществото. Ахъм... Значи: фон с пеперудки, розови облачета, балончета и др подобни; големи цветни букви, големи шарени картинки и центриран текст. С една дума трябва да изглежда като уеб-страничката на първокласник, правена от по-малката му сестричка.
Защо?
Още по-големи въпросителни. Нали трябва да запълним страницата с нещо шарено.
Те май че са 2, ама карай...
Следват някакви мили картинки. Например котенца, меченце, розово драконче, малки сладки кученца и др.
Ако нямате под ръка, сърчицата винаги се котират, пък и се рисуват лесно.
Разбира се не можем да минем и без "поезия". Ей това пък е супер елементарно. Има хиляди места откъдето можете да си откраднете, но не е задължително, защото едно елементарно четиристишие без смисъл не отнема време. Нещо от рода на:Пак картинка на сънуващо слонче, меченце, детенце с играчка и пр.
Получателят на посланието примира и въздиша.
Накрая задължителното:
Това е.
Чисто и просто, като политик след баня (не беше точно политик, но така е по-актуално ;) Пък и нашите политици не са прости (застраховм се) . Така де... Може ли прост човек да си купи фабрика за 5000 лири? Ама не английски, ами турски. Но да не с отклоняваме от темата.