Наследници

 

Децата са глина, а родителите грънчари. Някои родители не гледат сериозно на това занятие.



Гробове

Там край града, подредени в полето,
спят си те и не ще ни промълвят.
Птици се реят високо в небето,
под пръстта тревите покълват.

Малки могилки с камъни бели -
старци във мир си почиват,
а до тях и младежи, живота си спрели - 
там роднини във черно отиват.

Толкова рано живота приключили,
любовта те дори не познали,
за света толкова много неща ненаучили,
вечността без да знаят избрали.

Тук във града, от две лимузини
бодигардове в черно излизат,
двама във бяло, от филм на Фелини,
всеки с куфар на среща отива.

Полицейски коли с надути сирени,
далеч от местото отпрашват
и лошите хора да бъдат спрени
две наркоманчета сгащват.

В малки могилки с камъни бели,
спят си, не ще ни промълвят
дечица все още, а вече умрели
съвестта ни вечно ще търсят.

---

След нас

Здравей, приятел! Как я караш?
И аз се радвам да те видя!
Та значи всичко супер, казваш?
Почти готов съм да завидя.

Какво? Синът ти във чужбина
и казваш, че добре се учи,
с медал завършил таз годуина?
Ех, браво! Нека да сполучи!

Да, чух за дъщеря ти, друже.
Видях я даже вчера в джипа.
Късмет голям не и е нужен,
живота си добре го пипа.

Е, малко в локвата ме пръсна,
като форсираше колата,
то знаеш беше киша мръсна,
ала такива са децата.

За моите ли да разкажа?
О, няма нищо интересно.
Работят, учат, как да кажа...
На тях не им е толкоз лесно.

Ти знаеш моите хлапета
си бяха малко калпазани.
Макар да са добри момчета,
ми носят грижи не от лани.

Да, вярно е, не са божи овчици
и неразумнички са твърде,
но те са моите дечица,
не мога да им се разсърдя.

Сега прощавай, бързам, братко,
че чакат моите бандити.
Ще пийнем бира, после сладко
ще си побъбрим за жените.

А ти къде така с торбата
си тръгнал в този студ човече?
Аха, консерви за децата...
И стой от локвите далече!

---

Наследство

От среща случайна или от любов
дошли без да знаят защо
те срещат живота нелек и суров
в различна среда, потекло.

От люлката още ги учим така,
както са учили нас -
света да владеят със твърда ръка
със лошото да са във час.

а после ги срещаме вече мъже,
жени на по двайсет и пет
света завладяли държат във въже,
и с лакти пробиват напред.

Тогава ний стреснати виждаме как
са минали детските дни.
Доброто настъпват и мачкат със крак,
тъй както ги учихме ний.

Но не всеки може да влезе в това,
което наричаме "лайф",
започва отпърво с малко трева,
а краят - спринцовка в ръка.

Тогава гнусливо извръщаш глава,
проклинаш "таз днешна младеж",
която дарил си с такава съдба -
утайка от твоя стремеж.

---

Детенце

Детенце красиво със руси къдрици...
Детенце щастливо със сини звездици
с усмихнати устнички, малки тръпчинки
на бузките румени, като малинки,

Не искам да знаеш колко тежи,
колко е страшно и колко боли,
когато сърцето разрязват на две,
половината вземат, а другата не.

Не искам да знаеш бащите как плачат
Как мразят жената, живота не тачат,
когато разкъсва им болка сърцето,
когато и бог е заспал на небето.

Кървяща следа във живота остава,
предпазва от давност и от забрава
и всяка полвина от мойто сърце
ще търси другата, ще я зове,

дордето се срещнат и станат пак цяло.
Дори и синчето да е възмъжало,
кръвта ти напомня, усещаш в сърцето
оная любов на баща към детето.

---
    
 

 

 

Поколение
Гробове
След нас
Наследство
Детенце
Горе