А можех в тези дни да свърша
по-прости и очаквани неща:
сълзите на детето да обърша
и приказки да му чета.
Радой Ралин
Спинкай, сине!
Спинкай, чедо!
Спинкай, мило ми дете!
Някой вънка
иска детко
от дом да те отведе.
От дом бащин,
мили синко,
по незнаен горски път,
гдето стари
баби Яги
на метлите си сноват.
Спинкай, сине!
Спинкай, чедо!
Спинкай, мило ми дете!
Мама тук е,
тате пази,
тате няма да даде.
Ти си слънце,
светлина си,
от любов си ти роден.
Мило мое,
малко бебче,
без теб не ще има ден.
Спинкай, сине!
Спинкай, чедо!
Спинкай, мило ми дете!
Здрав да си ми,
да порастнеш
умно, хубаво момче.
Моето пухкаво коте
много обича белите.
Със своите мънички нокти
смъква тапет от стените,
после на масата скача,
стъпва във пълна чиния,
обръща чаша след чаша -
мляко не мога да пия.
Слушай, мой котаране,
трябва ти да мируваш,
защото лошо ще стане -
ти на снега ще зимуваш.
Днеска станах много рано,
че ми беше обещано
с татко двамата да ходим
в Детски кът да се разходим.
Въртележки и колички,
аз обиколих ги всички.
Люлки всякакви, пързалки,
лодки в езерцата малки,
с кончетата в кръг препусках,
и на водно колело ме пускат.
Скутер карам като хала,
нямам никаква омала,
на пързалката висока
се изкачвам с пет, шест скока.
И не се страхувам вече -
влакче вози ме далече,
сам пътувам - трака-трака,
слушам песента на влака.
Ех, защо не дава мама
тъй по мъжки с татко двама
всеки ден да сме комбина,
вместо детската градина.
Щъркелът донесъл Верка,
каза ми го на ушенце.
Тя на леля ми е щерка,
нейно мамино детенце.
Носел в клюна си вързопче,
щъркел отдалеч летял
и увита като снопче,
той на майка и я дал.
Мен пък ме донесла мама,
щото нямали сме щъркел.
Тъй решили с татко двама
още щом като я зърнал.
Татко е обичал мама,
мама пък обича татко
и от таз любов голяма
се родило бебе сладко.