Бяхме млади...

Честно казано доста ме притесняваше мисълта, че на моменти (дали само?) пиша големи глупости. Това обаче спря да ме тревожи, когато прочетох ето това:

Поетът — нито дявол, ни пък господ —
Е длъжен, както мисли, тъй да пише.
Когато му се смее, да се смее.
Когато му се плаче, да си плаче.
Но всичкото, което преживее,
Да си го каже простичко, така че
Щом друг го прочете, и той да зърне
Там себе си — разплакан и усмихнат.

Дамян Дамянов



Песничка от детството
По един страхотен блуз на Демис Русос

Слънцето огрява този свят,
но не сгрява моята душа.
Със любов към тебе, мила, съм богат,
но тя само носи ми тъга.

	Дай ми свойте устни!
	Дай ми своята ръка!
	За мен една в света си!
	Без теб животът ми е тъга.

Знам ти някога ще съжалиш,
че не ме послуша в този ден,
но ще бъде много късно, може би,
да се върнеш мила пак при мен.

	Дай ми свойте чувства!
	Дай ми своята душа!
	Няма аз да те пусна,
	със теб ще идем накрай света.

***



И тоя влак дочаках със надежда,
че пак ще видя твоите очи.
Напразни бяха моите надежди - 
след пътниците тук не беше ти.

Край мен лица различни отминават,
банално бързащи във суета.
Тях виждам, светли мисли ги огряват,
а аз оставам тук, облян в тъга.

Оставам сам със пустите перони,
оставам сам, заключен за света.
До мен проскърцват празните вагони,
съчувствено ми шепне вечерта:

 - Младежо, ти какво очакваш още?
Защо е тъжно твоето лице?
Девойката на будните ти нощи
не знае що е влюбено сърце.
Иди си в къщи, пей и весели се,
приятелите свои събери,
а после в огледало погледни се
и няма да познаеш, че си ти.

 - О, Вечер, знам, на тебе ти е леко,
защото нямаш в себе си сърце.
Когато скъпата ми е далеко,
как мога да съм с весело лице.

Останах сам на пустите перони.
Останах сам, далече от света.
Отминаха и празните вагони,
при мен остана само вечерта.

***



Във тоя ноемврийски мрачен ден
през дъжд и студ, проникващи до кости
вървя по плаца мокър и студен
и мисля над безброй, безброй въпроси

Какво е всъщност нащия живот?
Защо природата ни е създала?
За радост? Щастие? Или хомот?
За среща нова? Или за раздяла.

До вчера сякаш с тебе ний живяхме,
мечтаещи за общите си дни,
но тъй със теб съдбата си избрахме -
не се сърди, че тя ни раздели.

Ще минат дни и месеци, години.
Ще ме посрещнеш пак със радостта,
но туй ще стане чак след 2 години -
след тия дълги, дълги две лета.

Нагоре Надолу
Фирмено разузнаване | Хостинг | SSL сертификати | BG10.com | GastroTech