Чаша от любов изпита се търкаля неизмита. *** Защо ли трябва да се лъжем? Тя, Истината вече съмна. Утро. Слънцето изгрява, ала в душите ни остава тъмно. *** Раздялата е като жива рана - боли, когато е все още ранна и дразни, почне ли да отминава. А после... белегът остава. *** Събуждане от сън вълшебен с целувка като пеперуден полет, Денят започва хубав, нежен със ново утро, нова пролет. *** Обиколих аз тук-таме в дълбоки бели снегове. Цветченце през снега пробило сега ми дава свежа сила. *** За теб мойто слънце говори с лъчите, нощта ми нашепва с полъх гальовен. Когато зората прогонва звездите, при мене остава най-нежният спомен. *** С твойта топлина ме сгряваш и със страст ме подлудяваш, с нежност ме успокояваш, и с любов ме упояваш. *** Мечтите във реалност да превърнем, във мрака да проникне светлина и никога в студа да се не върнем в душите ни да има топлина. *** Тъгувам с твоята мъка Добър съм от твоята благост Умирам от твоята болка Възкръсвам от твоята радост *** Влажни от мъка очи, свит стомах, болка в гърдите, телефонът жестоко мълчи, не блестят тая вечер звездите...
