Дрън-дрън

Чаша от любов изпита
се търкаля неизмита.


***


Защо ли трябва да се лъжем?
Тя, Истината вече съмна.
Утро. Слънцето изгрява,
ала в душите ни остава тъмно.


***


Раздялата е като жива рана -
боли, когато е все още ранна
и дразни, почне ли да отминава.
А после... белегът остава. 


***


Събуждане от сън вълшебен
с целувка като пеперуден полет,
Денят започва хубав, нежен
със ново утро, нова пролет.


***


Обиколих аз тук-таме
в дълбоки бели снегове.
Цветченце през снега пробило
сега ми дава свежа сила.


***


За теб мойто слънце говори с лъчите,
нощта ми нашепва с полъх гальовен.
Когато зората прогонва звездите,
при мене остава най-нежният спомен.


***


С твойта топлина ме сгряваш
и със страст ме подлудяваш,
с нежност ме успокояваш,
и с любов ме упояваш.


***


Мечтите във реалност да превърнем,
във мрака да проникне светлина
и никога в студа да се не върнем
в душите ни да има топлина.


***


Тъгувам
с твоята мъка
Добър съм
от твоята благост
Умирам
от твоята болка
Възкръсвам
от твоята радост


***


Влажни от мъка очи, 
свит стомах, болка в гърдите, 
телефонът жестоко мълчи, 
не блестят тая вечер звездите...