Други стихове

 

Възрастта идва не с годините, а с опита. Опитът научава хората на доброта. Сърдитите възрастни хора не са пораснали. Те са деца на много години. Ако попаднете на сърдит старец, постъпете с него като с малко дете - подминете го без да му обръщате внимание или му подайте бинбон. Ще ви се усмихне. Ако не се усмихне, значи или не обича бонбони, или е диабетик. А ако ви се разсърди още повече, значи е толкова малко дете, че не разбира жеста ви. Тогава просто си продължете пътя.

Но има индивиди, които смятат че светът е джунгла и единственият начин за оцеляване е да убиват. Те трупат опит единствено за да го използват да премазват другите. Ако се чувствате в джунгла, запазете достойнството на слоновете.




Сърце

Туп-туп, туп-туп. Часовник отмерващ човешки живот. Туп-туп, туп-туп. Веднъж във раван, веднъж във галоп. Туп-туп, туп-туп. Посоката вярна през времето следва. Туп-туп, туп-туп. Целта си финална стремежно преследва. Туп-туп, туп-туп. В лава топено, калено във мраз. Туп-туп, туп-туп. С огън горено, браздено с елмаз. Туп-туп, туп-туп. дори да сгреши, назад не поглежда. Туп-туп, туп-туп. През радост и болка само ни превежда. Туп-туп, туп-туп. Туп-туп... Туп... ... ---

Интернет

Кибернетичен век - измислена реалност, векът на Интернет, фалшива виртуалност. Седят жени, мъже, със погледи безумни пред нови богове - свръхмощни пентиуми. Със погледа си вперен, с клавиатура в скута, вместо с приятел верен, с безмълвния компютър. В хорото пак се хващат, танцуват и по двойки - по кабел си препращат последни ем-пе-тройки. Вместо целувка в мрака и пролетно цветенце, тя тръпнещо очаква кльомба, скоба и тиренце. А той вместо на бира със старите другари във чата дава фира, дано не се опари... С прииждащите зомби воюват пък децата и с нов заряд от бомби потеглят към звездата. Но кабелът пропуква и връзката отмята и нещо ти изкуква, че пак си на земята. А богът ти от трона те гледа пак безмълвно. Натискаш му бутона и в стаята е тъмно. ---

Лудост

Искаш вече да не пиша - дразни те, каквото кажа. Ако може, даже да не дишам, и от въздуха да се откажа. Искаш само аз да знам си, че не искам да заспивам, щото някъде в съня си все сънувам, че умирам. Е, не точно да сънувам... Просто си го мисля само. Казваш, че съм луд, бълнувам, Че превръщам всичко в драма. Луд ли съм, кажи, че искам детето ми баща да има? И главата си навеждам, а в душата ми е зима. Луд ли съм, че искам само щастието на сина ти - нивга да не пита "Мамо, а защо не е със нас и тати?"? Луд съм бил, че съм повярвал в приказките ти омайни, и че съм се примирявал с многото ти малки тайни. Да, добре де, луд съм... Ето, с всичко аз се примирявам. Но на лудия детето с първо "Мамо" те дарява. ---

Слон в стъкларски магазин

Стъкларят, майстор на кристал, душа във всяка чаша ваял и своето сърце отдал, да оживее тя накрая. По улицата цирк вървял и в него слон един играел. В дюкяна влязъл подивял и после... знаете му края. ---

Сянка

- Здравей! Нали си ми приятел? - Какъв приятел мога да съм аз? - Е как какъв? Нали съм ти създател, затуй от мен не се отделяш и за час. - Егати извода! Това пък кой ти каза? Нима щом с теб вървя през целия живот, приятел съм? Е, няма да откажа. Ако речеш ще бъда даже твоя бог. - Не искам Бог, Приятел да си стига. Да ме подкрепяш в лош и хубав час... - Добре де, казах ти - ще бъда, нямай грижа! О, най-добър приятел ще съм аз. Нали от мене друго не се иска, а само туй, що правих досвга - ти пак си сам и си поемаш риска, аз само сянака съм във твоите крака. Но щом харесва ти да си го мислиш, аз пръв приятел ще съм твой и даже някога да поразмислиш, до тебе винаги съм, без покой. ---

Не слушай

Когато ти казват: "Добър си човече. Добър си и всичко във теб е добро." Недей да им вярваш, недей, че обречен ще си да им правиш само добро Когато ти казват: "Какъв лош човек си! Земята мърсиш ти със грозни дела." Недей да им вярваш, че мисли порочни те имат - да ползват от теб добрина. Към своята съвест сега обърни се! Със своята съвест живей на света и само едничката, чистата мисъл - какво ще оставиш след теб, след смъртта. ---

Сбогом

Сбогом, Родино! Не ще те забравя. Спомен за тебе вечно ще нося. Където да бъда, каквото да правя, обратен път никога няма да прося. Сбогом, Родино! Развод ти поисках. Далече от тебе да бъда желая! Не можеш насила, така да ме искаш. Вече е късно. За тебе нехая. Сбогом, Родино! Аз те обичах с обич самотна и безпределна, но ти не разбра. Е, да, не отричам - ти също обичаш, но твърде разделно. Сбогом, Родино! Сега не ме пускаш, но знаеш - "На сила хубост не става". Сърцето ми празно далеч е от тука, само зъл спомен за себе оставяш. Сбогом, Родино! Дори да не искаш, вече си имам билет за чужбина. Хайде, пусни ме! Защо ме притискаш? Ето целувка... сега... ще замина. ---

Думите

Думите са наша воля. Думите са наше право. Думите са наша болка. Думите са наша радост. Думите са като огън, буен и изпепеляващ. Думите са и за продан - как и колко ти решаваш. С думи можеш да наказваш. С думи можеш да раняваш. С думи можеш да разказваш, можеш и да възхваляваш. С думи можеш да обичаш, ако чакам думи само. С думи можеш да отричаш истина от мен видяна. Нека да си поговорим с думи тихи, думи нежни и сърцата да отворим за любов и за надежда. ---

Летаргия

Хиляда и триста години живели във робсто а не в свобода, глави пред палачи покорно навели с резки от камшик по гърба. Когато пред теб е застанал тиранин, камшикът тогаз кой държи? Кой китките връзва в железни колани на гръб, който в рани кърви? Ромеи ни газиха век и полвина, а турците пък цели пет, но ето оплакваме робска съдбина вече тринайсети век. Турците вземали данък -десятък и мъжки деца за войска, Сега си живеем с остатък-десятък и готвим деца за война. Мечкарят си свири, а ние играем, защото сме мечка-танцьор, а той е мечкар и ние си траем - в това няма никакъв спор. Колко ли века още ще бъдем, танцуващи мечешки валс? Не трябва ли себе си всъщност да съдим - гъдулката май е във нас. ---

Съдба

Излязъл на пазар човекът, последната монета взел. В дома студен на стара печка го чакал празният котел. Излязъл на пазар крадецът и ножче малко в джоба скрил. Със него резнал той конеца, парата на човека свил. Останал там навън ограбен, отчаян, депресиран бил. Премръзнал той, а пък и гладен, измамен от един дебил. И ето че проклел живота. Той само носел му тъга. Отказвайки се от хомота, на среща тръгнал със смъртта. В туй време хванали крадеца. Видял го някой и издал. Закарали го до въжето, запитали "Какво си крал?". Извадил дребната монета, а те се смели от сърце. "Е, хайде бе, добри момчета! Туй просто сръчни са ръце." Изритан бил от ешафода, парата пляснала в калта. От лодка някъде зад борда прескочил друг, но без вина. ---

Приятелю

В леглото до теб неспокойно седя. Под погледа питащ отвръщам глава. Аз отговор зная на твоя въпрос, а той е тъй ясен, толкова прост - сестрите дочух пред твойта врата, удар със нож бяха тия слова "Ще живее до утре" каза една, а друга отрече - "Тази вечер... едва". И болка и мъка проникват във мен. Помниш ли старче? Аз бях твоят фен. Недей си отива, приятелю мой! Ти винаги бил си и оставаш герой. Бори се със нея! Вдигни си главата! Недей се оставя! Вземи и косата! Не ще те надвие проклетата смърт. Бъди ти по-храбър! Бъди ти по-твърд! Спомни си за дните, когато растяхме! Спомни си мечтите с които горяхме! Спомни си целувките сладки във мрака! Спомни си за тия, които те чакат! Любимата твоя отвън - в коридора за тебе се моли - чудо да стори Ти длъжен си, куче, сега да живееш! Недей толкоз леко живот да пилееш! Да можех аз пътя твой да поема, но тая мръсница не пита, а взема. Бори се ти, друже! Бори се за бога! Това вместо тебе да сторя не мога. ---

Приказка

Живеел във царство далечно един млад, надарен и добър господин. За други живеел той всеки свой ден и хляба делил "Три за теб, две за мен". Веднъж на разходка със коня бил той. Застигнат бил от дъждовен порой. Под клони вековни намерил закрила от ураган разфучал се във своята сила. Воят отминал, човекът излязъл, отново във свойта посока навлязъл. Дъгата дъждовна му радва очите, дъхът на озон му изпълва гърдите. Но там край реката, разлята в море, той чул един глас - за помощ зове. От коня си скочил, въжето свалил, удавник в последна минута спасил. Постъпил тъй както винаги пак - бохчата извадил пред тоя селяк и хляба отново така разделил, над този удавник той се смилил. Сега онзи казал: Ах! Ти си тъй лош! Не виждаш ли? Аз съм един беден Гаврош. Как можеш към хляба си ти да посягаш? Аз съм удавник. На мен се полага. Човекът се смаял от тия слова. Прибрал си празната своя бохча. Обратно той към дома си поел, в сърцето широко обидата взел. Отминало време и ето че пак объркал конците тоя юнак - добрата постъпка друг не разбрал, нарекъл го "лош човек, злобен, нахал". Години изтекли, коси побелели, тъга и обида в очите му спрели. Човекът не вярвал във своята правда, и нищо съня му не идва да радва. Тогава в гората намерил врабче със счупено малко нежно крилце и там в самотата на своята хижа към малкото птиче положил той грижа. След време врабчето отлита далече, но старецът знае със сигурност вече, че има там нейде високо в небето една любов искрена - таз на врабчето. ---

На високо

Когато се качиш високо, недей да мислиш за това. Как хубаво е - на врата широко Недей се губи в суета Че на високо веят хали, бушуват силни ветрове. Приятели край теб - едва ли... по-скоро скрити врагове. Когато падаш от високо, недей да мислиш за това как твърда е под теб земята, и как сияят хорските лица. Недей да мислиш как се радват на твоя полет в пропастта, а помисли какво оставяш във най-любимите сърца. ---

Буря

Буря се вихри около мен. Животът на на буря прилича - бушува със злоба във всеки мой ден, последни ми сили извлича. Но веч съм спокоен, защото го знам, пред теб да си прави играта. За мен не е толкова зъл и голям, научих сега правилата. Научих, че той е коварен и лош, защото за всичко го питам. Сега не ми пука дали съм Гаврош, на себе си само разчитам. Във него аз влизам силен и нов, но без да почукам влетявам. Нека да знае, че съм готов себе си да отстоявам. ---

Бреза

Във тежки зими оцеляла под напора на ветровете, брезичката, затуй е бяла, че е живяла в снеговете. Сега във пролетта зелена обвивката ти ще блести в студени бури наранена, но оцеляла със мечти. ---

Проститутка

Десета плочка пред хотела - на нея все така стоиш, визитка с йероглифи взела, а иска ти се да поспиш и да сънуваш дом чудесен, деца, играещи в тревата, съпруг в любов по теб отнесен, с букет от рози във ръката. Аз помня, имаше си всичко, но алчността ти бе голяма и можеше ли, всеки чичко полагаше те на дивана. Сега се каеш, обясняваш, че нужда имала си ти, но все така си прималяваш пред долари. Не се свиниш дори от белите си косми във изрусената коса и искаш още, още, още... Печелиш долари за... самота. ---

Морска вечер

Зад хоризонта слънцето се скрива, изтича светлината във морето, денят със неохота си отива, за да отстъпи на нощта небето. Запалват свещи боговете – десетки хиляди на брой. В отмора стихват ветровете, дърветата изправят строй От блатото изкваква нещо, щурче засвирва песента, забухва бухалът зловещо – прекъснали са му съня. Вълните своя танц играят, задяват пясъчния бряг - не искат, пък и как не знаят да спират своя вечен бяг. Русалка в тъмното изплува, избягала от своя цар: “Ела със мене да поплуваш! За час бъди ми господар!” Нептун не искам аз да сърдя, че зная неговата мощ. Обратно към света се върнах от приказната лунна нощ. ---

Море

Пенливи вълни се разбиват на кея - водата се сърди на камъка бял. Искрящите пръски в дъга се пилеят, рисуват красив разноцветен воал. Морето отново брега не достига. И скръбно и бясно е Черно море. Човекът издигнал бетонната дига, разделя брега и морето на две. Гневът на морето утихва след време и пак е гальовно, и носи покой ала във недрата обидата дреме готова да вдигне поредния вой. Така от години се бори морето с човека, белия камък градил. Бушува и хвърля вода до небето, а после кротко си болка таи. ---

Тъга

Тъгата ти е болка свята, kато залязваща зора, oт мъка или самота навята, от спомен или от мечта. Тя скрива слънцето в деня ти, премазва те до изнемощ, отнема даже и съня ти, превръща го във бяла нощ.
 

 

 

Разни стихове
Сърце
Интернет
Лудост
Слон
Сянка
Не слушай
Сбогом
Думите
Летаргия
Съдба
Приятелю
Приказка
На високо
Буря
Бреза
Проститутка
Морска вечер
Море
Тъга
Горе

Разни работи, дето приготвят Ам-ам